Галерия

1

Полина Спартянова
    Една от многото потайности на софийския университет „Св. Климент Охридски” е един от братовчедите на мамута, който „обитава” подкуполното пространство на северното му крило в Музея по палеонтология и исторична геология. Той е от рода Дейнотериум и в научните среди се смята, че това е единственият изцяло запазен скелет на този вид бозайник в света, тъй като е изграден от автентично запазени кости. Скелетът на Дейнотериума е дълъг седем  метра и е висок около четири метра и  по изтритостта на зъбите му може да се предположи, че той е бил на средна възраст – между 40 и 45 години. Той има родственост както със съвременните слонове, така и с изчезналите мастодонти – разликата между тях е в размерите и посоката на бивните. Дейнотериумът е изчезнал в края на последната „ледена епоха”, тоест преди около 11 хиляди години и досега е в челната тройка по размери бозайници, крачили някога върху планетата земя.
    Първите български палеонтоложки колекции произхождат от началото на миналия век. Това са находки от редица широко разпространени вкаменелости в България. Те са събирани от преподаватели и студенти на Софийски университет по време на техните практики,  екскурзии и тематични теренни работи. По-късно през 30-те и 40-те години редица млади геолози, преминаващи през докторантурата си, завещават на тепърва сформиращия се музей нови вкаменелости и литоложки образци. Така Музеят по палеонтология и исторична геология, освен с прякото си предназначение да подпомага учебния процес, става и място, където специалисти и любители от страната и чужбина могат да видят постиженията на българската палеонтология.
    Централното място в него е отредено на гордостта на българските палеонтолози – Дейнотериумът, като в същата зала са експонирани и вкаменелости от други бозайници. Тук може да се видят още черепи и челюсти от отдавна изчезнали видове като хипарионите, които са били древни коне. Експонирана е и голяма част от фосилите, с които разполага музеят, на дузина животни, населявали тези земи преди няколко милиона години като хоботните гиганти с огромни бивни – Mammuthus, Anancus, Tetralophodon. В експозицията са включени и останки от мечки и газели и се изясняват условията, причините и закономерностите на еволюцията им и възникналите биологични проблеми. Сред неогенските представители се открояват и хищниците като съблезъб тигър, жираф и маймуна.
    Експозицията включва още и богата колекция фосили на безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера, подредени старателно в големи дървени шкафове. Двете различни експозиции – по палеонтология и исторична геология – са разположени по геохронологично-еволюционен и по тематичен принцип. В 23-те шкафа на палеонтоложката колекция могат да се видят основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера. В изложбата по исторична геология са подредени скални образци и вкаменелости, както и геоложки карти. Тук се намира и единствената колекция от геоложки карти в България, съдържаща всички подобни карти отнасящи се до нашите земи, отпечатани у нас и в чужбина. Като цяло преобладават експонатите на морските вкаменелости, тъй като в по-голямата част от времето днешната територия на България се е намирала на дъното на океана. Поради този факт не се намират и останки от динозаври по тези територии.
    В наши дни колекцията на Музея по палеонтология и исторична геология продължава да нараства, благодарение на студентите по палеонтология в Софийския университет. Преподавателите в катедрата на университета по геология, палеонтология и изкопаеми горива често провеждат заедно със своите студенти планирани теренни изследвания както в България, така и в чужбина. По този начин на младите хора се предоставя възможността не само да навлязат в дълбините на една от най-важните науки за растителния и животинския свят, но и едновременно с това да допринесат за изследването на миналите геологични епохи.
    Въпреки че повечето хора се интересуват по-скоро от историята на човечеството, отколкото от тази на биологичния свят и неговото развитие, в Музея не  липсват посетители.  Тук може да се срещнат много студенти, които се опитват да разгадаят легендата за мамута, който се помещава точно над не толкова интересните аудитории за лекции.